Азитрокс ангина

Антибиотик азитромицин при ангине

Существует убеждение: ангина — простое, привычное заболевание. Это далеко не так. Ангина способна привести к массе осложнений, если вовремя не начать ее лечение. Она относится к категории заболеваний, вызывающих не только местные осложнения. Болезнь негативно отражается на функционировании сердечно-сосудистой системы.

Острый тонзиллит опасен и для детей, и для взрослых. Мало кто знает, но ревматизм у многих людей обязан своим появлением обыкновенной ангине, которая поражает не только горло. Лечить ее необходимо комплексно, не ограничиваясь приемом препаратов, снижающих температуру.

Симптопы ангины: резь в горле, першение, боль

Именно такие проявления, как першение и подобные неприятные ощущения в горле подсказывают, что у человека началась ангина. Боль при глотании — неотъемлемый ее признак. При ангине у ряда людей наступает затрудненность дыхания. Головная боль, озноб и слабость — также непременные атрибуты недуга. Выпить горячего чая или бульона для заболевшего становится непростой задачей, каждый глоток дается с трудом.

Существует общераспространенное убеждение: ангина способна протекать в легкой форме. Увы, это не так. Если даже она не несет с собой повышения температуры, все равно способна нанести значительный урон здоровью. Необходимо помнить: воспаление в горле — только часть айсберга. Инфекционное заболевание влияет на различные органы, более того, ангина выступает в роли сопутствующего недуга в случаях заболеваний дифтерией, корью, скарлатиной, коклюшем, рядом болезней крови.

Она способна стать продолжением гриппа или оказаться следствием санитарно неблагоприятной обстановки в месте пребывания человека. Микробы гноевидной группы могут спровоцировать ангину при различных обстоятельствах. Элементарный пример: употребляемое в пищу некипяченое молоко — верный путь к ангине у взрослых и детей. Зараженные стафилококком продукты вызывают ангину. Плохо вымытая, находящаяся в общем употреблении посуда — еще один ее источник.

Инфекции способны без проблем передаваться воздушно-капельным путем. Ангина — не исключение. Особенно быстро она «прилипает» к людям, которые испытывают стресс, страдают синдромом хронической усталости, подвержены частому переохлаждению и перегреванию, переживают трудности во взаимоотношениях с окружающими и так далее.

Самостоятельно поставить диагноз ангины сложно, так как увеличившийся размер покрасневших миндалин может быть не только признаком данного недуга. При малейшем подозрении на ангину нужно сразу же обратиться к врачу, сдать анализы и приступить незамедлительно к лечению. Ангина считается многоликой болезнью. Ее основные симптомы свойственны и другим, не менее опасным недугам, как, например, ломота в суставах и ощущение в них ноющей боли, указывающие на ревматоидные процессы. Местные осложнения, вызываемые ангиной, не менее опасны.

При ангине может начаться паратонзиллярный абсцесс, когда возле миндалины образуется гнойник. Ангина способна спровоцировать флегмону шеи, сопровождающуюся разлитым нагноением тканей, и многое другое. Продукты жизнедеятельности микробов не менее опасны, чем они сами. Первые несут с собой интоксикацию организма, чью глубину сложно спрогнозировать, так как многое зависит от общего состояния здоровья человека, качества его иммунитета, степени зараженности ангиной.

При ангине меняется не только микрофлора горла, но и кишечника, увеличиваются лимфатические узлы. Все это сопровождается нарушениями обмена веществ, что само по себе представляет серьезную опасность для появления у человека новых недугов.

В первую очередь, антибактериальными лекарственными средствами. Именно они помогут при ангине, так как способны поддержать организм в борьбе с инфекциями. Прием антибиотиков значительно облегчает состояние больного, предотвращает возможные осложнения после болезни, ускоряет процесс выздоровления. Дозирование медикаментозных средств при ангине — немаловажный вопрос.

Антибактериальные лекарственные препараты помогают быстрее победить недуг, но их применение способно вызывать привыкание. В результате снижается сопротивляемость организма инфекциям, появляется «синдром ожидания помощи извне», т.е. он перестает привлекать внутренние резервы для борьбы с болезнями. Частое употребление антибиотиков опасно и потому, что в случае необходимости введения сильных антибактериальных препаратов их эффект воздействия на организм человека окажется значительно слабее предполагаемого.

Одними из популярных препаратов для лечения ангины являются азитрокс и азитромицин. Азитрокс относится к антибиотикам широкого спектра применения, однако женщинам необходимо помнить: при беременности он противопоказан. Азитрокс оказывает бактерицидное воздействие на сам очаг воспаления, его дозирование и регулярность употребления зависят от специфики инфекционного заболевания. Азитрокс обладает и побочными действиями.

Нередко после его применения на коже появляется сыпь, наблюдаются нарушения функционирования желудочно-кишечного тракта, сопровождающиеся болью в животе, тошнотой, диареей. Нельзя применять азитрокс людям, страдающим различными заболеваниями печени и почек. Детям до 12 лет препарат давать нельзя, он также противопоказан кормящим женщинам и тем, у кого есть повышенная чувствительность к антибиотикам, относящимся к группе макролидов.

Азитрокс не исключает применения других препаратов при лечении ангины, но между приемом лекарств должен быть перерыв не менее двух часов. Азитромицин разрешают употреблять в случаях, когда речь идет о спасении жизни матери и будущего ребенка. Если женщине необходимо во время кормления грудью употреблять азитромицин, малыша придется перевести на искусственное питание.

Применение азитромицина при лечении ангины, побочные эффекты

Азитромицин является антибиотиком, у которого достаточно широкий спектр действия. Отзывы пациентов, вылечившихся при помощи этого препарата, показывают, что он является довольно эффективным средством при лечении различного рода заболеваний. Его считают представителем подгруппы макролидных антибиотиков. Он оказывает бактериостатическое и бактерицидное воздействия.

Его влияние распространяется не только на вне-, но и на внутриклеточных возбудителей. Большую чувствительность к этому препарату проявляют грамположительные и грамотрицательные микроорганизмы, а также некоторые анаэробные микроорганизмы. Азитромицин считается более щадящим, мягким антибиотиком, несмотря на то что его побочные эффекты похожи на появляющиеся при применении азитрокса. К этим эффектам можно отнести:

  • диарею,
  • тошноту,
  • боль в животе,
  • диспепсию (проявляется рвотой и метеоризмом),
  • возникновение запоров,
  • анорексия,
  • вкусовые нарушения,
  • кандидамикоз на слизистой оболочке рта,
  • повышение сердечного ритма,
  • боли в области грудной клетки,
  • головокружение и головная боль,
  • повышенная утомляемость и сонливость,
  • невроз,
  • нарушение нормальной функции сна,
  • вагинальный кандидоз,
  • сыпь, зуд или крапивница,
  • конъюнктивит и т.д.
  • Несмотря на то, что азитромицин относится к категории препаратов широкого спектра действия, его нельзя применять, если у человека имеются нарушения функционирования печени, и следует осторожно употребляют, если у больного нарушена работа почек. Детям азитромицин давать можно при условии строгого соблюдения дозирования препарата и режима его применения.

    Если есть выбор: назначать пациенту азитрокс либо азитромицин — врачи, как правило, отдают предпочтение второму препарату. Дозировку азитромицина могут рассчитать только специалисты, так как она во многом зависит от индивидуальных особенностей организма пациента. Этот препарат эффективен не только при лечении ангины, он успешно справляется с болезнетворными бактериями, вызывающими синусит, бронхит, пневмонию, другие недуги.

    Однако необходимо помнить: при нарушениях ритма сердца азитромицин не применяют, а данное явление может сопровождать ряд инфекционных заболеваний и быть вызвано общим ослаблением организма. Вопрос, что выбирать: азитрокс или азитромицин, должен решать только врач. От пациента, в свою очередь, требуется строгое выполнение инструкции по применению препарата.

    Азитрокс относится к подгруппе азалидов и представляет собой лекарственный препарат, который обладает широкой противомикробной активностью.

    Главный действующий компонент – азитромицин. Высокую эффективность препарат продемонстрировал в борьбе и с внутриклеточными и с внешними патогенными микроорганизмами.

    В этой статье мы рассмотрим для чего врачи назначают Азитрокс, в том числе инструкцию по применению, аналоги и цены на это лекарственное средство в аптеках. Реальные ОТЗЫВЫ людей которые уже воспользовались Азитрокс можно прочитать в комментариях.

    Состав и форма выпуска

    Препарат выпускают в форме капсул с содержимым в виде порошка белого или желтовато-белого цвета, в одном блистере 6 штук. Одна капсула Азитрокс 500 (250) содержит 500 (250) мг дигидрата азитромицина и вспомогательные вещества (крахмал кукурузный, маннит, натрия лаурилсульфат и магния стеарат).

  • Активным действующим веществом лекарственного средства является азитромицин.
  • Клинико-фармакологическая группа: антибиотик группы макролидов — азалид.

    Показания к применению

    Препарат применяют при различных инфекционных заболеваниях, которые вызваны микроорганизмами, чувствительными к действию азитромицина, в том числе:

  • Инфекционные заболевания ЛОР-органов: ангина, тонзиллит, фарингит, гайморит, воспаление среднего уха, скарлатина, синусит.
  • Инфекционные заболевания кожи и мягких тканей: рожа, инфицированные раны, фолликулит, импетиго, пиодермия, фурункулез.
  • Инфекционные заболевания органов дыхательной системы: пневмония, в том числе атипичная, острый и хронический бронхит.
  • Инфекционные заболевания органов мочеполовой системы: бактериальный цервицит, простатит, цервицит.
  • Препарат применяют также при бактериальном уретрите, в том числе гонорейном уретрите и заболеваниях, передающихся половым путем.
  • Также применяется при других инфекционныз заболеваниях: начальная стадия болезни Лайма, комплексное лечения язвенных поражений желудка и двенадцатиперстной кишки, ассоциированное с Helicobacter Pylori.

    Фармакологическое действие

    Азитрокс является антибиотиком широкого спектра действия, относящимся к подгруппе макролидов – азалидов. Препарат на стадии трансляции угнетает пептидтранслоказу, подавляя синтез белка, тормозит развитие и размножение бактерий. Оказывает бактериостатическое и бактерицидное действие (при высоких концентрациях). Воздействует на внутри- и внеклеточных возбудителей.

    Инструкция по применению

    Согласно инструкции по применению суспензию приготовленную из порошка, а также капсулы Азитрокс принимают внутрь за час до еды или через два часа после приема пищи:

  • При неосложненном уретрите и/или цервиците назначают однократно 1 г.
  • При инфекциях кожи и мягких тканей назначают в дозе 1 г/сут за 1 прием в первый день, далее — по 500 мг/сут ежедневно со 2 по 5 дни. Курсовая доза — 3 г.
  • При болезни Лайма (боррелиозе) для лечения I стадии (erythema migrans) назначают 1 г в 1-й день и по 500 мг ежедневно со 2-го по 5-й дни. Курсовая доза – 3 г.
  • При язвенной болезни желудка и двенадцатиперстной кишки, ассоциированной с Helicobacter pylori, назначают по 1 г/сут в течение 3 дней в составе комбинированной антихеликобактерной терапии.
  • При осложненном, длительно протекающем уретрите/цервиците, вызванном Chlamydia trachomatis, — по 1 г 3 раза с интервалом в 7 дней (прием препарата в 1-7-14 день лечения). Курсовая доза — 3 г.
  • Детям старше 12 лет препарат (капс. по 250 мг) назначают из расчета 10 мг/кг 1 раз/сут в течение 3 дней или в первый день — 10 мг/кг, затем 4 дня — по 5-10 мг/кг/сут в течение 3 дней. Курсовая доза — 30 мг/кг.

    Детям с массой тела более 45 кг при инфекциях верхних и нижних дыхательных путей, кожи и мягких тканей, скарлатине препарат назначают по 500 мг/сут (1 капс.) за 1 прием в течение 3 дней.

    Медикамент противопоказан при наличии почечной и печеночной недостаточности, людям с весом до 45 килограмм (нельзя пить азитрокс 500), детям до 12 лет не следует давать таблетированную форму. Абсолютное противопоказание – повышенная чувствительность организма к макролидам, а также индивидуальная непереносимость действующего компонента.

    К побочным эффектам данного медикаментозного средства можно отнести:

  • Сердечно-сосудистая система – учащенное сердцебиение, одышка.
  • Относительно органов мочеполовой системы – может развиться кандидоз или нефрит.
  • Органы желудочно-кишечного тракта – появление болевых ощущений в области живота, изжога, тошнота, рвота, изменения аппетита в сторону полного исчезновения или усиления
  • Также могут появиться аллергические высыпания на коже, чувство слабости и хронической усталости.

При передозировке препарата ярко проявляются расстройства кишечника. Больному следует провести промывание желудка.

Беременность и лактация

Применение препарата при беременности возможно только в том случае, когда предполагаемая польза для матери превосходит потенциальный риск для плода. При необходимости применения препарата в период лактации следует решить вопрос о прекращении грудного вскармливания.

  • Азимицин;
  • Азитрал;
  • Азитромицин Форте;
  • Азитромицина дигидрат;
  • АзитРус;
  • ЗИ Фактор;
  • Зитноб;
  • Зитроцин;
  • Сумамед;
  • Сумамецин форте;
  • Суматролид солютаб;
  • Суматролид Солюшн Таблетс;
  • Внимание: применение аналогов должно быть согласовано с лечащим врачом.

    Средняя цена АЗИТРОКС, капсулы (500мг 3 шт) в аптеках (Москва) 320 рублей.

    Азитрокс — инструкция по применению, аналоги антибиотика, отзывы и формы выпуска (капсулы или таблетки 250 мг и 500 мг, порошок для приготовления суспензии) лекарства для лечения ангины, бронхита у взрослых, детей и при беременности. Состав

    В данной статье можно ознакомиться с инструкцией по применению лекарственного препарата Азитрокс. Представлены отзывы посетителей сайта — потребителей данного лекарства, а также мнения врачей специалистов по использованию антибиотика Азитрокс в своей практике. Большая просьба активнее добавлять свои отзывы о препарате: помогло или не помогло лекарство избавиться от заболевания, какие наблюдались осложнения и побочные эффекты, возможно не заявленные производителем в аннотации. Аналоги Азитрокса при наличии имеющихся структурных аналогов. Использование для лечения ангины, бронхита, пневмонии и других инфекционных заболеваний у взрослых, детей, а также при беременности и кормлении грудью. Состав и взаимодействие препарата с алкоголем.

    Азитрокс — антибиотик группы макролидов, является представителем азалидов. Подавляет РНК-зависимый синтез белка чувствительных микроорганизмов.

    Активен в отношении грамположительных бактерий: Staphylococcus aureus (стафилококк), Streptococcus spp. (стрептококк) (в т.ч. Streptococcus pneumoniae, Streptococcus pyogenes (группа A)); грамотрицательных бактерий: Haemophilus influenzae, Haemophilus parainfluenzae, Haemophilus ducreyi, Moraxella catarrhalis, Escherichia coli (кишечная палочка), Bordetella pertussis, Bordetella parapertussis, Borrelia burgdorferi, Neisseria gonorrhoeae, Campylobacter spp., Legionella pneumophila (легионелла); анаэробных бактерий: Bacteroides fragilis.

    Азитромицин активен также в отношении Chlamydia trachomatis (хламидия), Mycoplasma pneumoniae (микоплазма), Mycoplasma hominis, Treponema pallidum.

    Активен также в отношении Toxoplasma gondii.

    Азитромицин + вспомогательные вещества.

    Быстро всасывается из ЖКТ. Прием пищи снижает абсорбцию азитромицина. Быстро распределяется в тканях и биологических жидкостях. 35% азитромицина метаболизируется в печени путем деметилирования. Более 59% выводится с желчью в неизмененном виде, около 4.5% — с мочой в неизмененном виде.

    Инфекционно-воспалительные заболевания, вызванные чувствительными к азитромицину микроорганизмами:

  • бронхит;
  • пневмония;
  • инфекции кожи и мягких тканей (рожа, фурункул, карбункул);
  • средний и гнойный отит;
  • синусит (гайморит);
  • фарингит;
  • ангина;
  • тонзиллит;
  • гонорейный и негонорейный уретрит и/или цервицит;
  • хламидиоз;
  • микоплазмоз;
  • заболевания желудка и двенадцатиперстной кишки, ассоциированные с Helicobacter pylori (в составе комбинированной терапии);
  • болезнь Лайма (боррелиоз).
  • Капсулы 250 мг и 500 мг (иногда ошибочно называют таблетки).

    Порошок для приготовления суспензии для приема внутрь.

    Инструкция по применению и дозировка

    Азитрокс принимают внутрь 1 раз в сутки за 1 ч до или через 2 ч после еды.

    Взрослым при инфекции верхних и нижних отделов дыхательных путей назначают по 500 мг в сутки в течение 3 дней (курсовая доза — 1.5 г).

    При инфекциях кожи и мягких тканей назначают в дозе 1 г в сутки за 1 прием в первый день, далее — по 500 мг в сутки ежедневно со 2 по 5 дни. Курсовая доза — 3 г.

    При неосложненном уретрите и/или цервиците назначают однократно 1 г.

    При осложненном, длительно протекающем уретрите/цервиците, вызванном Chlamydia trachomatis, — по 1 г 3 раза с интервалом в 7 дней (прием препарата в 1-7-14 день лечения). Курсовая доза — 3 г.

    При болезни Лайма (боррелиозе) для лечения 1 стадии (erythema migrans) назначают 1 г в 1-й день и по 500 мг ежедневно со 2-го по 5-й дни. Курсовая доза — 3 г.

    При язвенной болезни желудка и двенадцатиперстной кишки, ассоциированной с Helicobacter pylori, назначают по 1 г в сутки в течение 3 дней в составе комбинированной антихеликобактерной терапии.

    Детям с массой тела более 45 кг при инфекциях верхних и нижних дыхательных путей, кожи и мягких тканей, скарлатине препарат назначают по 500 мг в сутки (1 капсула) за 1 прием в течение 3 дней.

    Детям старше 12 лет препарат (капсулы по 250 мг) назначают из расчета 10 мг/кг 1 раз в сутки в течение 3 дней или в первый день — 10 мг/кг, затем 4 дня — по 5-10 мг/кг в сутки в течение 3 дней. Курсовая доза — 30 мг/кг.

    При лечении erythema migrans у детей доза препарата (капсулы 500 мг) составляет 1 г в 1-й день и по 500 мг ежедневно со 2-го по 5-й дни. Курсовая доза — 3 г. Применять Азитрокс в форме капсул по 250 мг следует в дозе 20 мг/кг в 1-й день и по 10 мг/кг — со 2-го по 5-й день.

    Устанавливают индивидуально с учетом нозологической формы, тяжести течения заболевания и чувствительности возбудителя.

    Взрослым внутрь — 0.25-1 г 1 раз в сутки; детям — 5-10 мг/кг 1 раз в сутки. Продолжительность приема 2-5 дней.

  • диарея, запор;
  • тошнота, рвота;
  • боли в животе;
  • диспепсия;
  • метеоризм;
  • холестатическая желтуха;
  • повышение активности печеночных трансаминаз;
  • анорексия;
  • гастрит;
  • кандидомикоз слизистой оболочки полости рта;
  • ощущение сердцебиения;
  • боли в грудной клетке;
  • головокружение;
  • головная боль;
  • сонливость;
  • головная боль (при терапии среднего отита);
  • гиперкинезия;
  • тревожность;
  • невроз;
  • нарушения сна;
  • вагинальный кандидоз;
  • нефрит;
  • сыпь;
  • фотосенсибилизация;
  • зуд;
  • отек Квинке;
  • крапивница;
  • конъюнктивит;
  • повышенная утомляемость.
  • печеночная недостаточность;
  • почечная недостаточность;
  • дети с массой тела менее 45 кг (для капсул 500 мг);
  • детский возраст до 12 лет (для капсул);
  • повышенная чувствительность к антибиотикам группы макролидов.
  • Применение при беременности и кормлении грудью

    Применение препарата при беременности возможно только в том случае, когда предполагаемая польза для матери превосходит потенциальный риск для плода.

    При необходимости применения препарата в период лактации следует решить вопрос о прекращении грудного вскармливания.

    Азитрокс в виде капсул противопоказан детям в возрасте до 12 лет.

    Применение суспензии у детей возможно согласно режиму дозирования.

    Азитрокс не следует принимать с пищей.

    В случае пропуска очередного приема пропущенную дозу следует принять как можно быстрее, а последующие — с интервалом 24 ч.

    Необходимо соблюдать перерыв по меньшей мере 2 ч между приемом Азитрокса и антацидных препаратов.

    После отмены лечения реакции повышенной чувствительности у некоторых пациентов могут сохраняться, что требует специфической терапии под наблюдением врача.

    Антациды (алюминий- и магнийсодержащие), этанол (алкоголь) и пища замедляют и снижают абсорбцию азитромицина.

    Азитромицин не связывается с изоферментами системы цитохрома P450. В отличие от большинства макролидов, в настоящее время не отмечено взаимодействия азитромицина с теофиллином, терфенадином, карбамазепином, триазоламом, дигоксином.

    Макролиды (за исключением азалидов) замедляют выведение и повышают концентрацию в плазме и токсичность циклосерина, непрямых антикоагулянтов, метилпреднизолона, фелодипина, а также препаратов, подвергающихся микросомальному окислению (карбамазепин, терфенадин, циклоспорин, гексобарбитал, алкалоиды спорыньи, вальпроевая кислота, дизопирамид, бромокриптин, фенитоин, пероральные гипогликемические средства, производные ксантина, в т.ч. теофиллин), за счет ингибирования микросомального окисления в гепатоцитах, в то время как при применении азалидов такого взаимодействия к настоящему времени не отмечалось.

    При одновременном применении азитромицина с дигоксином наблюдается повышение концентрации последнего.

    При одновременном назначении варфарина и азитромицина (в обычных дозах) изменения протромбинового времени не выявлено, однако учитывая, что при взаимодействии макролидов и варфарина возможно усиление антикоагулянтного эффекта, пациентам необходим тщательный контроль протромбинового времени.

    При одновременном применении Азитрокса с эрготамином и дигидроэрготамином усиливается их токсическое действие (вазоспазм, дизестезия).

    При одновременном применении азитромицина с триазоламом снижается клиренс и усиливается фармакологическое действие триазолама.

    Линкозамины уменьшают эффективность азитромицина.

    Тетрациклин и хлорамфеникол усиливают эффективность азитромицина.

    Азитромицин фармацевтически несовместим с гепарином.

    Аналоги лекарственного препарата Азитрокс

    Структурные аналоги по действующему веществу:

  • Азивок;
  • Азитромицин;
  • АзитРус форте;
  • Азицид;
  • Зетамакс ретард;
  • Зитролид;
  • Зитролид форте;
  • Сумазид;
  • Сумаклид;
  • Сумамед форте;
  • Сумамецин;
  • Сумамокс;
  • Тремак Сановель;
  • Хемомицин;
  • Экомед.
  • Азитрокс: Плюсове и минуси, приложение и мнения

    ¦ Какво е ¦ Приложение ¦ При хламидия ¦ При грип, ангина, пневмония ¦ При акне ¦ При синузит ¦ При лаймска болест ¦ При отит ¦ При хелиобактер пилори ¦ Употреба с алкохол ¦ Мнения и отзиви ¦ Становище на лекарите ¦ Странични ефекти ¦ Противопоказания ¦ Предозиране ¦ Патент и търговски наименования ¦ Алтернативи ¦

    Азитрокс е антибиотик, представител на макролидната група, с активно вещество азитромицин. Продава се в дози по 500 мг и 250 мг.

    Спрямо преобладаващата част от микроорганизмите лекарството има бактериостатично действие, с други думи забавя развитието на бактериите или го спира изцяло. При високи концентрации спрямо някои щамове бактерии той може да оказва и бактерицидно действие, тоест да ги унищожава напълно. Затова Азитрокс е ефективен при разнообразни инфекциозни заболявания, които са предизвикани както от вътреклетъчни възбудители, така и от такива, които се намират извън техните граници.

    Латинско название : Azithromycinum (род. Azithromycini)

    Фармакологична група : Макролиди и азалиди

    Действие на азитромицин

    3D модел на откритото от хърватите вещество азитромицин

    Как действа веществото азитромицин (Azithromycin)?

    Чрез непрост механизъм на действие азитромици потиска биосинтеза на белтъчините, като по този способ забавя нарастването и размножението на бактериите.

    Фармакологичното му действие е антибактериално в широк спектър, който включва грамположителни (Staphylococcus от вида epidermidis, aureus, agalactiae, pyogenes, viridans, pneumonia, стрептококи от групи C, F, G), освен устойчивите на еритромицина, и грамотрицателните (Haemophilus influenzae, Bordetella parapertussis, Legionella pneumophila, Campylobacter jejuni, Moraxella catarrhalis, Gardnerella vaginalis, Bordetella pertussis, Neisseria gonorrhoeae) микроорганизми, анаероби (Peptococcus, Peptostreptococcus spp., Bacteroides bivius, Clostridium perfringens).

    При хламидии (Chlamydia pneumoniae и Chlamydia trachomatis), микобактерии (Mycobacteria avium complex), микоплазми (Mycoplasma pneumoniae), уреаплазми (Ureaplasma urealyticum), спирохети (Borrelia burgdorferi, Treponema pallidum).

    Азитромицин е устойчив в киселинна среда и липофилен (пренася се, разпределя се и се акумулира в тъканите, чието съдържание на липиди е високо). Той се абсорбира доста скоростно при перорален прием от стомашно-чревния тракт.

    Още при първото вътрешно приемане на лекарството от 500 мг биодостъпността е 37% (ефект на «първото преминаване»), Cmax (върховата концентрация на медикамента в кръвта) се отчита на 0,4 мг/л и се достига след само 2–3 часа. Стабилно ниво в плазмата се достига след 5 до 7 дни. Леко преминава хистохематичните бариери и постъпва в тъканите.

    Транспортира се към зоната на инфекцията, а там се освобождава при присъствие на бактерии. Прониква чрез мембраната на клетката (ефективен при инфекции, предизвикани от вътреклетъчен възбудител). Концентрацията в тъканите и клетките надвишава от 10 до 50 пъти концентрацията в плазмата, а в огнището на инфекцията — с 24–34%, тколкото в здравите тъкани. Високото ниво (антибактериално) се съхранява в тъканите в срок от 5 дни до седмица, след като е взета последната доза на лекарството.

    Приемането на веществото заедно с храна значително изменя фармакологичното му действие, като това е зависимо от лекарствената форма: капсулите намаляват Cmax с 52%; суспензията увеличава Cmax с 46%; таблетките увеличават Cmax с 31%. В черния дроб деметилизира, губейки активността си. 50% се извежда с жлъчния сок в неизменен вид, 6% — с урината. У възрастните мъже (65–85 години) параметрите на фармакологичното действие не се изменят, при жените се увеличава Cmax с 30–50%, у децата на възраст от 1 до години се снижава Cmax.

    Приема се вътрешно при инфекции на:

    1. дихателните пътища: горни (стрептококов фарингит/тонзилит) и долните (пневмония – интерстициална и алвеоларна, обостряне на хроничен и на бактериален бронхит)
    2. на уши-нос-гърло (среден отит, ларингит и синузит)
    3. на пикочната и половата система (цервицит, уретрит)
    4. на меки тъкани, кожа (еризипел, вторично инфектирани дерматози, импетиго), лаймска болест
    5. патологии на стомаха и дванайсетопръстника, асоциирани с Helicobacter pylori.

    Въвежда се инфузно при тежки инфекции, предизвикани от чувствителни щамове микроорганизми: пневмония, възникнала в извънболнична обстановка, инфекции в органи, намиращи се в малкия таз.

    Медицината разполага с десетки наименования на лекарства, потвърдили действеността си срещу хламидията, но сред най-активните са две – азитромицин и доксициклин. Сред тях водещият е азитромицина. Когато отсъстват противопоказания, болестта се лекува именно с този препарат. По-подробно За лечението на хламидия ТУК!

    Причина за избора: разпространението на хламидията изисква да се предприемат максимално бързи и адекватни мерки, така че не само да се попречи за заразата на здрави хора, но и да се предотвратят последствията, за които е налична опасност да се формират у вече заболелите. Следователно в терапията е показано да се ползват схеми с висок терапевтичен ефект.

    Хламидията паразитира вътре в клетката, жизненият цикъл на бактерията включва период на нечувствителност към антибиотици, заради което лечението може да не донесе очаквания резултат. Не е изключено да се развие автоимунен механизъм. Отсъствието на симптоми или тяхното слабо изражение затруднява контрола върху ефективността на лечението и трябва да се избере ефективна схема.

    На тези условия отговарят антициотиците от реда на макролидите, поради което азитрокс се оказва медикамент от първи ред при избора. Още една особеност на азитромицина е възможността за венозно и перорално приемане.

    Азитромицин е първият азалид, при разработката на който е изнамерена нова структура, която го различава от класическите макролиди. При хламидия той е ефективен със своята киселинна устойчивест, както и със способността си да увеличава спектъра на антимикробната си активност. Веществото има способността да прониква вътре в клетката. Дори създателите на лекарството не са очаквали, че концентрацията на азитокс в кръвта ще се окаже няколко пъти по-слабо, отколкото в клетките и тъканите.

    При това във възпалените тъкани, към които е насочено лечението, концентрацията обикновено е още по-висока. Следователно азитромицин при лечението на хламидии помага против всички възбудители, включително и вътреклетъчните. Също така лекарството помага да се избегнат усложнения, свързани с едновременното приемане на няколко вида лекарствени средства.

    Схема на лечение: Доколкото азитромицин е способен да се натрупва вътре в клетката и особено в зоната на възпалението, а също така и не проявява склонност да си взаимодейства с лекарствени средства, схемата позволява да се п риема едновременно и с други препарати. Монотерапия с този антибиотик се допуска, когато болестта е засечена в началото.

    Тези, които търсят информация как да приемат азитромицин при хламидия самостоятелно, категорично да се откажат от мисли за самолечение, тъй като азитрокт, както и всеки друг антибиотик, има редица противопоказания и има риск да увреди органи и системи. Освен това той се назначава индивидуално и пак така се определя продължителността на приема. Не е изключено на половите партньори да се назначат различни курсове на лечение. Схемата зависи и от това какви съпътстващи инфекции са били открити у пациента.

    Въпреки че азитромици не се препоръчва за самолечение, тук само ще отбележим най-обичайната форма за лечение: антибиотикът се взима в еднократна доза от 1 грам в месеца.

    Заради цената на медикамента, често се използват алтернативни препарати за противодействие на хламидията. Най-често за заместител се избира Доксициклин, който се взема два пъти дневно по 100 милиграма, в продължение на седмица. Все пак въпреки високата цена, азитрокс остава един от най-използваните препарати. Още: За лечението на гъбички ТУК!

    При грип, ангина, пневмония,

    и при инфекции на горните дихателни пътища

    Грипът и острите респираторни вирусни инфекции представляват 95% от инфекциозните заболявания. От грип боледуват хора от всички възрасти и навсякъде по света, но най-често децата до 14-годишна възраст (37%). Всяка година „хващат“ грип 500 милиона души, 2 милиона от които умират.Главната причина за смърт при грип и остри респираторни заболявания се оказват бактериалните усложнения.

    Активацията на вируса води до висока пропускливост на съдовете, до кръвоизливи и допълнително повреждане на тъканите. Вирусът, попаднал в кръвта, потиска кръвотворенето и имунната система и се развиват редица усложнения. Вирусът на грипа се размножава в респираторния тракт и нарушава неговата функция за очиства и защитава дихателните пътища и от бактерии. Тогава бактериите могат с лекота да проникнат в дихателните пътища и белите дробове и да се развие бактериална инфекция.

    Най-честото усложнение на грипа е вторичната бактериална пневмония, предизвикана от Streptococcus pneumoniae, Staphylococcus aureus, Haemophilus influenzae. Първичната вирусна пневмония е тежко усложнение с мълниеносно протичане, обикновено за 3-4 дни и висока смъртност. Грипозната пневмония често се наблюдава у болни с хронични болести, засегнали белите дробове и сърцето, протичащи със застойни явления в дробовете. Чести бактериални усложнения са още бронхит, ринит, отит, синузит, ларингит. У възрастните хора е възможно да се развият още перикардит или миокардит.

    Лечението на респираторните заболявания и грипа не изисква използването на антибактериални средства, обаче тяхното значение е много високи срещу възникването на бактериални усложнения на вирусната инфекция.

    Принципите на рационалната антибиотична терапия са следните:

  • антибиотиците се назначават при предполагаема бактериална етиология на инфекцията, при подозрение за възникване на гнойни усложнения (остър гноен отит, синузит, ангина и други), като се отчита тежестта и изразеността на симптомите.;
  • при избора на антибиотик се отчита антибактериалната терапия, която пациентът е получавал в последните три месеца, с цел да се предотврати развиването на резистентност;
  • изборът на антибиотик отчита информацията за най-разпространените възбудители и тяхната резистентност в дадената територия;
  • в амбулаторни условия се предпочита използването на перорални форми;
  • в остри форми и при тежко протичане антибиотиците се назначават емпирично до получаването на данни от микробиологично изследване и резистентност на възбудителя към антибиотици;
  • когато се установи, че няма бактериално усложнение, изписания антибиотик следва да се отмени.

Азитромицин стопира развитието или напълно убива десетки видове бактерии

Антибиотикът трябва да има следните свойства: дълго време да запазва концентрация след приема, да има изразен пост антибиотичен ефект, да има допълнителни качества, които защитават организма и неговата имунна система, да създава висока концентрация на мястото на натрупване на възбудителя, да създава невисоки остатъчни концентрации в храносмилателния тракт, да е безопасен за тъканите, които не са въвлечени в инфекциозния процес, да има висока ефективност, да не способства за формиране на бърза резистентност.

Отчитайки тези нужди, през последните 50 години най-използвани са антибиотиците от класа на макролидите. В Европа те са на второ място след пеницилина.

Съвременните макролиди се отличават с широк спектър на активност срещу микроби. За златен стандарт се приема азитромицин, който е високо активен към S. pneumoniae, S. agalactiae, S. pyogenes, St. aureus, Haemophilus ducreyi, Neisseria gonorrhoeae, Moraxella catarrhalis, кампилобактерии, Bartonella spp., Bordetella pertussis. В отличие от други от вида макролиди, азитромицин въздейства на отделни представители на семейства Enterobacteriaceae и е най-активен към Haemophilus influenzae.

С тези показатели той се счита не само за ефективен, но и добре поносим, особено при възрастни пациенти. Той няма токсичен ефект в тъканите, не предизвиква дисбаланс на микрофлората и други. Освен това ефектът му се отнася към противовъзпалителните, имуномодулиращите средства, което е много важно при лечение на усложнения от грип и остри респираторни заболявания.

Показания за използването на азитромицин се явяват възпаления на дихателните пътища. В Европа са направени 29 мащабни изследвания на антибиотика, с които е потвърдена клиничната и бактериологичната ефективност при лечение на дихателни инфекции при възрастни и при деца – остър бронхит, обострен хроничен бронхит, пневмония и други. Заключението е, че лекарството има достатъчно добър профил на безопасност и практичен и лесен режим на приемане.

Акнето е хронична патология. То се определя с поражения върху кожата на лицето, гърба и гърдите. Често срещано е, има сложна етиопатогенеза, в която имат значение четири взаимосвързани фактора: фоликуларна хиперкератоза (един от клиничните симптоми на кожни заболявания), андроген-индуцирана хиперсекреция на мастните жлези, размножаване на Propionibacterium acnes и възпаление. В развитието на възпалителния процес вземат участие следните условно-патогенни микроорганизми: Propionibacterium acnes, Staphylococcus epidermidis, Staphylococcus aureus, Staphylococcus haemolyticus, Malassezia и други.

Лечението е сложна задача, свързана с нарастващата резистентност на възбудителите на акне към приемането на антибактериални препарати. Системната терапия най-често се основава върху тетрациклин, доксициклин, еритромицин, ко-тримоксазол.

Интересът към препаратите от макролидния ред е провокиран от широкия им спектър на действия, добрата антибактериална активност по отношение на Propionibacterium acnes, дългото задържане в зоната на възпаление. При лечение на акне по-рядко се наблюдават странични ефекти, отколкото при използването на еритромицин и тетрациклин. Азитромицин се използва и в дерматологията приоритетно за лечение на акне със средна степен на тежест. Схема на лечение: три пъти в седмица в продължение на 6 седмици.

През първите три седмици лекарството се приема по 500 мг, а в следващите дозата се намалява до 250 мг. То се явява щадящо за болните от акне, осигурява съкращаване на продължителността на терапията и на дозите на курса, което намалява риска от възникване на странични ефекти. Друга схема удължава приема до 8 седмици, но това е максималния срок.

Използването на азитромицин в продължение на 6 седмици обезпечава положителна клинична динамика, която започва в първите 14 дни от терапията и се изразява в регресия на папулите и пустулите, в прекратяване на появата на нови възпалителни елементи. Към края на срока на терапията у болните се наблюдава отсъствие на възпалени елементи и петна на местата на предишните възпаления.

Според едно изследване за ефективността на азитромицин при акне, след 8-седмична терапия 61.5% от пациентите са отбелязали видимо подобрение, а е 5.8% са наблюдавани нежелани ефекти, основно два вида – киселини в стомаха и гадене. Все още стои задачата при подобряване на това лекарство да се повиши ефективността при болни от акне и да се снижи рискът от нежелани реакции. Още: За лечението на всякакви видове акне ТУК!

Азитромицин ефективно действа при такива заболявания на органите на дишането като синузит, фарингит, тонзилит, хронична пневмония, бронхит, ангина, среден отит. След приемането на лекарството, неговото активно вещество бързо се разпространява в организма и след няколко часа достига до мястото на възпалението, където се натрупва в голяма концентрация. Лекарството притежава добро проникване в дихателните пътища и е ефективен към стафилококи, стрептококи, пневмококи, които са възбудители на инфекцията.

Използване на препарата: в зависимост от заболяването продължителността и дозировката се различават. При синузит препарата потиска грамположителните микроорганизми, които са основна причина за неговото развитие. Използва се за ликвидиране на възпалителните процеси в кухините на носа. Той умее да се съсредоточва в зоната на заболяването като отлично прониква в органите на дишането.

Тези свойства дават основание да се изгради следната схема за прием на азитромицин: възрастните приемат в първия ден на заболяването 500 мг, след това три дни по 500 мг и три дни по 250 мг, започвайки от втория и петия ден. За деца се предписват на килограм тегло – 10 мг, еднократно за 24 часа и терапията е три дни. Има схема, според която се пият по 5 мг в срок от 4 дни. Общата дозировка за деца за целия курс се изчислява на килограм – 30 мг.

Инфектираният кърлеж е приносител на много опасни зарази

В дадения момент Лаймската болест е изучена зле, не се диагностицира повсеместно и често болните не получават достатъчна антибиотична терапия, което способства болестта да прерастне в хронична и да се усилят симптомите. Обикновено лекарите назначават 10 до 14 дни приемане на антибиотици, но за съжаление този курс не винаги е достатъчен.

Антибиотикът се приема в непрекъснат курс за определено време, но се използва и пулс-терапия, която е подходяща за напредналите стадии. Пулс-терапията се състои в това, че лекарството се взима примерно 4 дни в седмицата в завишена доза, след което органите си почиват от антибиотика за 3 дни и се възстановяват, а високата доза убива голямо количество от бактериите. Така болестта се развива достатъчно бавно и не успява да се увеличи популацията за тези три дни почивка.

Освен продължителността на курса, се отдава значение на качеството на препаратите. Най-голямо предпочитание се отдава на швейцарските, немските и американските лекарства. Най-добри отзиви получават препаратите роцефин, лендацин, аугментин, оспен.

При Лаймска болест за лечение в първия стадий (erythemamigrans) азитрокс се предписва по 1 г (2 по 500 мг, таблетки) в първия ден и след това по 500 мг от 2-я до 5-я ден, като дозата за целия курс е 3 г). Той се има за добър при инфекции на кожа и меки тъкани, в това число мигриращ еритем (първи стадий след инфекция вследствие на впиване на инфектиран кърлеж). Антибиотици от класа на макролидите атакуват бактериите, които се наставяват в клетките, и бактериите в тъканите. Например пеницилин ( Амоксицилин), комбиниран с макролид (Азитрокс).

Амоксицилинът остава предимно в течностите и кръвта, а Азитрокс минава през клетъчната стена и също прониква в дълбоките тъкани. Когато бактериите стигнат до тези тъкани, антибиотикът им се противопоставя. Амоксицилинът убива бактериите, а Азитрокс стопира развитието им.

Намаляването на стандарта на живот и ръстът на инфекциозни заболявания съществено затрудняват оказването на адекватна помощ на болните с възпаление на средното ухо, особено хронично. Проблемите за оказване на правилната помощ не се свеждат единствено до подбора на препарат с преобладаващо добро изражение на противовъзпалителния ефект, и не е добре да се разчита единствено на могъществото на новите антибиотици.

Затова използването на антибиотици трябва да преминава под контрола на отоскопии с анализ на ефективността на провежданото лечение, в обратния случай ще се стигне до обратното на желаното – да се позволи острият процес да се преобърне в хроничен или безуспешно да се влияе на хроничния гноен отит, който е много възможно да има нужда от хирургия. Отбелязано е, че една от причините, косвено способстващи към възникването и продължителността на средните отити, заболеваемостта от които расте, се явяват острите респираторни вирусни заболявания, често на фона на алергии.

Нерационалното използване на антибиотици например при първоначално появилите се белези на катар на горните дихателни пътища довежда до приглушаване на активния гноен процес в средното ухо, когато изчезват някои симптоми, например болката, и процесът преминава във вяло протичащо възпаление. Но това води до нарушение на основната функция на ухото – намаляване на слуха. Остраняването на болката в ухото – най-безпокоящият пациентите симптом, не означава ликвидиране на възпалението, а само способства за намаляване на болния за по-нататъшно лечение.

Както показва практиката, болката в ухото изчезва 1-2 денонощия след изписването на силно действащ антибиотик и пациентът рядко продължава да приема лекарството до края на препоръчания курс на лечение. Данните сочат, че всеки втори прекратява приема на третия ден, а 70% – на 6-я ден. Затова при острия среден отит и обострените хронични състояние не се доверяваме единствено на антибактериалната терапия, така че към борбата с активната инфекция трябва да се осигурят условия за пълно извличане на възпалителния и гнойния ексудат от средното ухо, иначе възпалителния процес се усложнява.

Микроорганизмите дават тласък за възникването на възпалителния процес в ухото и според силите на организма след определен период той преминава в хроничен или настъпва оздравяване. Затова антибактериалната терапия се провежда с контрол върху чувствителността към един или друг антибиотик. Категорично е противопоказано използването на ототоксични антибиотици от аминогликозидната група. Даже след еднократно накапване в ухото те са способни да доведат до най-тежък изход – необратима загуба на слуха и дори до пълна глухота вследствие на поражения върху рецепторите.

В заключение антибиотиците не са панацея, а част от цялостната лечебна схема. Къде стои в нея азитомицинът? Той не е нито сред предпочитаните медикаменти, нито сред избягваните.

При остър среден отит стандартно се предписват следните лекарства:

  • Амоксицилин по 1 капсула дневно, на 3 приема, с обилно количество вода, 2 часа след храна, курс на терапията 7–10 дни.
  • Ампицилина трихидрат перорално по 1 таблетка/ капсула (за възрастни 250–1000 мг, за деца 125–500 мг). Обикновено се назначава четирикратно в рамките на 24 часа, за срок от 5 дни.
  • Феноксиметилпеницилин перорално по 3 хапчета дневно, деца до 14 години – 50–60 хиляди ЕД на 1 кг телесна маса на 24 часа.
  • Спирамицин в доза от 2–3 броя таблетки.
  • Азитромицин вътрешно 1 ч преди ядене , 500 мг еднократно на денонощие, в течение на 3 дни. За деца – по 1 хапче 125 мг, която се взема еднократно за един ден.
  • Други лекарства, които се използват още са Цефазолин инжекции и Ципрофлоксацин на таблетки. Гореописаните антибиотици имат ефективно действие, достатъчно да се доведе до почти пълна ремисия в срок от една седмица от старта на лечението. Критерий за пълно оздравяване е възстановяването на слуха.

    При отит у децата, по-големи от 12 години и възрастни се назначават 500 мг азотромицин еднократно на денонощие, курс на терапията – 3 дни.

    Срещу хелиобактер пилори

    След като се открива водещата роля на бактерията хеликобактер пилори в развитието на такива заболявания като гастрит тип В и язва на стомаха и на дванайсетопръстника, започва нова епоха в терапията на тези заболявания. Разработени са нови методи, основани на отделянето на хеликобактер пилори от организма с помощта на перорално приемана комбинация от медицински препарати.

    Стандартната схема включва лекарства, които имат пряко антибактериално действие – антибиотици, химиотерапевтични противобактериални препарати, а също и медикаменти, които намаляват секреция на стомашния сок, създавайки по този начин неблагоприятна среда за бактерията.

    Хеликобактер пилори се открива в 99% от случаите на язва

    Какви антибиотици се назначават при хеликобактер пилори? На първа линия са амоксицилин и кларитромицин. Някои антибиотици се оказват безсилни срещу тази бактерия, макар да показват добри показатели в лабораторията – това например е еритромицин. При него се оказва, че киселинната среда напълно го дезактивира, както и много други антибиотици. Това извежда на преден план азитромицина, който – както знаем, е устойчив на киселинна среда. Той обаче се отнася към „запасните“ лекарства.

    Причината е, че то предизвиква по-малко странични ефекти от примерно кларитромицина – само в 0.7% от случаите, обаче му отстъпва по ефективност спрямо хеликобактер пилори. Азитроксът се назначава като алтернатива на кларитромицина в тези случаи, когато използването на последния се препятства от странични ефекти. Преимуществото на азитромицина пред Клацид е повишената концентрация в стомашния и чревния сок, способстваща за насоченото антибактериално действие. Много важен фактор е удобният прием – само един път на денонощие.

    приема се 60 минути преди или 120 минути след храна, 1 път в денонощие.

    Азитрокс и алкохолът

    Използването на всеки антибиотик с алкохолни напитки, е неблагоприятно съчетание. Същото важи и за азитрокс. Важното е да се разбере, че комбинирането е способно да предизвика сериозни негативни реакции в организма.

    Защо не се комбинира Азитрокс с алкохол?

    Първо, азитрокс е антибиотик, което автоматично извежда първото противопоказание за приемането на спиртни напитки. Всеки лекар ще потвърди, че двете вещества са несъвместими. Алкохолът във всички случаи намалява ефективността на провежданото лечение.

    Второ, употребата на спиртни напитки заедно с антибиотика с голяма вероятно ще подпомогне развитието на усложнения и странични ефекти. Основният удар ще поеме черният дроб, който е призван да се справи не единствено със самото заболяване, но и да износи действието и на антибиотика, и на алкохола. Както знаем, лекарствените препарати също вредят на този орган. А всяко усложнение на състоянието на черния дроб повишава риска за здравето.

    Друга неприятна реакция в организма на всеки човек при употребата на алкохол е значителното забавяне на извеждането на продуктите на разпада от тялото. Това касае всички порцеси в организма. В крайна сметка човек получава силна интоксикация, която не само ще попречи на оздравяването, но и ще стане причина за усложняване и задълбочаване на болестта, правейки я по-тежка, мъчителна и продължителна.

    Впрочем, да се употребява алкохол заедно с азитрокс е противопоказано не единствено през курса на лечение, а и известно време след него. Това специално малко се знае и още по-малко се спазва. Алкохолът остава абсолютно забранен непосредствено след приема на антибиотика, защото организмът е отслабен от приема на азитрокса и му трябва време да се възобнови. Идеално е да се спазва седмица срок, след като е взета последната доза от медикамента.

    При бременност и кърмене

    При проведените изследвания върху животни не са установени увреждащи въздействия на азитрокс върху плода. Затова използването при бременни жени не е абсолютно забранено, но е ограничено. Азитромицин се прилага при бременност само в случай че предполагаемата полза за майката превъзхожда риска за плода. Докато се кърми бебе, приемът на азитромицин следва да се преустанови.

    Мнения и отзиви за азитрокс

    Във форумите и коментарите на различни медицински сайтове пациентите, използвали Азитрокс, дават обратна връзка за ефективността на препарата. Техните истории са както положителни примери за ефективността на препарата, така и разкази за обратните случаи, в които лекарството не е помогнало. Избрахме няколко разказа на болни, които илюстрират най-честите типове мнения, давани за антибиотика Азитрокс.

    Анита, на 37 години: „ Азитрокс ме вдигна на крака“

    Независимо от търговското наименование, таблетките с азитромицин обикновено са със значителна големина

    Значи, разболях се, след като постоянно ходех на работа с признаците на простуда. И изведнъж ме свали гнойна ангина с висока температура. Просто лежах и не можех да стана, добре че баба ми взе детето при себе си. Опитах да се лекувам с народни рецепти, но след още един ден разбрах, че все пак ми трябва лекар. Тя ми предписа купчина лекарства, сред които Азитрокс. Той е подобен на Сумамед, само че цената е доста различна. И така, взимах го 3 дни, по един път на денонощие.

    Капсулите са доста големи и преглъщането им в моя случай се оказа жива мъка. Как се разви болестта:

    1 ден – не почувствах особено облекчение. През нощта пак вдигнах температура и се изпотих.

    2 ден – към вечерта вече можех да ставам и малко от малко заприличах на човек.

    3 ден – отокът в гърлото така и не спадна, обаче температурата – да.

    Значи, единствено Азитрокс не лекува ангината, но съдейства на тялото да се пребори с инфекцията и то бързичко.

    Дина Колева, на 43 години: „Евтиният вариант на Сумамед“

    За първи път се запознах с Азитрокс при лечението на моя бронхит. При мен кашлицата беше тежка, почти не успявах да отхрачвам. На втората седмица лекарят ми изписа за три дни антициотикът с активна съставка азитромицин. Чудех се сред редицата аналози: Азитрал, Азитрокс, Сумамед, Хемомецин, Екомед, но накрая купих Азитрокс. И защо?

    Просто поисках в аптеката да ми дадат най-евтиното лекарства от този вид. Другото, което е, в опаковката има 3 таблетки – точно за три дни, колкото ми трябваха, тъй като ми беше предписано по едно хапче на денонощие. Паралелно с антибиотика приемах биоактивна добавка, комплекс пробиотици. Но не съм сигурна точно как ми подействаха лекарствата. Отхрачването ми беше в бяло-жълт цвят и такова си и остана, без изменение.

    От вчера пием с дъщеря ми антибиотик. Тя – Сумамед, аз – Азитрокс. За нея не искам да рискувам, а за мен си взех неизвестния ми до този момент Азитрокс. Според инструкцията се приема еднократно в деня, един час след и два часа преди храна. Така избрахме 14 часа – пием лекарството, приемаме допълнително чаша вода и оттам нататък търпим, даже не пием и вода, въпреки в тези жеги е трудно. И чакаме да видим. Утре е третият ден, засега е рано за отзиви.

    Едно мога да кажа отсега – като видях капсулите в опаковката, и не повярвах на очите си. Как ще ги преглътна? Опитах се да ги разрежа на две, стана криво-ляво.

    Хареса ми, че е сравнително евтин и не лош на вкус. Недостатък е, че прахчето трудно се разтвори. Лекарят ми писа Азитрокс, но аз веднага поисках да го смени с нещо друго, което ми е познато. Той обаче настоя за Азитрокс, което ме изненада.

    Бързо ми помогна, още при първия прием. Обаче има противопоказания, което е неприятно. И аз ги усетих.

    Според общопрактикуващи лекари, предимствата на Азитрокс е широкият спектър на активност, бързо действие и удобен прием един път на денонощие. Някои от тях съветват колегите си винаги да правят посявка и антибиограма, за да прецизират антибиотичното лечение. Ограничаващо при Азитрокс е, че трябва да се съблюдава храненето и да не се приема близо до някое от храненията през деня.

    Освен това е задължително пациентите да се въздържат от пиенето на алкохол, което някои от тях не правят, когато изпитат първите признаци на облекчение. Като голям „недостатък“ се изтъква, че лекарството действа върху симптомите бързо, което става причина съществен процент от пациентите да прекратят лечението, преди да са завършили целия назначен курс, което не води до пълно излекуване.

    Кога се дава 500 мг и кога 250 мг Азитрокс

    Начина на приемане и дозите се определят индивидуално, като лекарят отчита тежестта на заболяването и чувствителността на възбудителя му. Антибиотикът е разработен в две различни дози за удобство, тъй като при различни заболявания и при различни възрасти е необходимо по-прецизно определяне на приеманото количество. С Азитрокс самолечението е неуместно, но стандартно на възрастните се дава от 0,25–1 г на денонощие, а на децата – 5-10 мг на всеки килограм от телесното тегло.

    средната цена на Азитрокс 250 мг е 10.73 лв на опаковка, която съдържа 6 филмирани таблетки. Средната цена на Азитрокс 500 мг е 10.14 лв на опаковка, която съдържа 3 филмирани таблетки.

    По отношение на нервната система, страничните действия са световъртеж, главоболие, възбуда, повишена умора, сънливост, изтръпване на крайниците. Сред нежеланите ефекти, които се появяват по-рядко, спадат шум в ушите, обратимо нарушение на слуха (при вземането на големи дози в продължителен срок).

    Анимацията представя трите най-чести странични действия на Зитромакс – американското търговско наименование на азитромицин

    При децата може да се отбележи главоболие (при терапия на среден отит), хиперкинезия (неволеви резки движения на тялото), нервозност, тревожност, нарушение на съня, конюнктивит.

    По отношение на сърдечно-съдовата система и кръвотворенето: болка в гърдите, сърцебиене.

    По отношение на храносмилателния тракт: гадене, повръщане, диария, метеоризъм, коремна болка, жълтеница; рядко – запек, оцветяване на езика, чернодробна некроза, панкреатит, чернодробна недостатъчност (възможен летален изход). При деца се отбелязва намаление на апетита, гастрит, кандидоза на устната лигавица.

    По отношение на половата и отделителната система: вагинална кандидоза, нефрит.

    Противопоказания – Алергия!

    Хиперчувствителност (включително и към други макролиди), тежки нарушения на работата на черния дроб и/или бъбреците.

    Ограничения за Азитрокс:

    При разстройване на работата на черния дроб и/или бъбреците, при аритмия, при предразположение към аритмии и удължен интервал QT.

    Симптомите на превишаване на дозата на антибиотика са гадене, повръщане, диария, временна загуба на слуха. Лечението е промивка на стомаха и терапия на симптомите.

    Кое лекарство е „оригиналът“

    с азитромицин и кои са заместителите?

    Азитромицинът е синтезиран през 1980 г. от изследователи на хърватската фармацевтична компания Плива. Тя го патентова на следващата година и антибиотикът влиза в листа с базови медикаменти на Световната здравна организация.

    Изследователи на Плива, Загреб, откриват азитромицин и го патентоват

    6 години по-късно Плива и американската Пфайзер се договарят за лицензиране, давайки изключителни права за разпространението на този антибиотик в Съединените щати и Западна Европа. Компанията Плива продава в Централна и Източна Европа, като използва търговското име Сумамед, а Пфайзер възприема търговското наименование Зитромакс.

    Активното вещество азитромицин се използва в произвеждането на генерични медикаменти под десетки търговски наименования.

    Историята на лекарствата сочи, че създаването на азитромицин е едно от забележителните събития в медицината и дава тласък в напредването на цялата наука. На него се отдава заслугата за повишаване качеството на живот по цялото земно кълбо и смело се заявява, че се записва в историята на фармацията като един от антибиотиците с най-голям успех.

    Днес Азитромицин се произвежда под десетки търговски наименования: Азитрокс, Азивок, Азитромицин, Азитроцин, Зимакс, Зитромакс, Сумамед, Азатрил, Хемомицин и други. Да се дава преимущество на едно наименование спрямо друго е трудно, предвид че активното вещество във всички е едно и също. Очевидна е обаче разликата в цената, дозировките и формите за употреба, в които се предлагат различните лекарства.

    Ето и някои от търговските наименования на Азитромицин, които се продават в България:

    – средна цена 11.75 лв, в опаковка по 3 филмирани таблетки X 500 мг. Азакс не се предлага в по-малка дозировка от 250 мг. Повече за лекарството Азакс прочетете ТУК!

    – предлага се във вид формата на таблетки, капсули, суспензия и разтвор. Таблетките са по 500 мг и 250 мг, средна цена съответно 17.45 лв за три броя и 18.98 лв за 6 капсули. Под формата на суспензия (сироп) антибиотикът има четири дозировки – 5, 20, 125 и 200 мл, като най-голямата опаковка е със средна цена 16.93 лв. Освен това има Сумамед 500 мг прах за инфузионен разтвор, който се използва в болнични условия. Подробно за Сумамед прочетете ТУК!

    Най-евтиният вариант от изброените дотук медикаменти със средна цена от 6.98 лв за три филмирани таблетки Х 500 мг и 9.66 лв за шест филмирани таблетки по 250 мг. Прилага се по-специално при остри бактериални инфекции на синусите и на ухото, при тонзилит и фарингит, при остър бронхит и обострен хроничен бронхит, при лека и средно по тежест форма на пневмония, на инфекции на меките тъкани и кожата.

    Алтернативи на Азитромицин:

    Съдържа два активни компонента – амоксицилин и клавуланова киселина. Амоксицилин принадлежи на пеницилините, които понякога се деактивират, а кваулановата киселина предотвратява това. Използва се основно при белодробни инфекции и е равнопоставен конкурент на Азитромицин при лечение на синузит.

    Множество пациенти смятат, че той е алтернатива на антибиотиците. Затова трябва да кажем, че това лекарство е с активно вещество със същото име и основното му действие е да успокоява болката и да сваля температурата. Използва се при мигрена, главоболие, зъбобол, менструални, ревматични, мускулни болки, възпаление на гърлото, за облекчаване на болки и неразположение при настинки и простуди и повишена температура. Използва се за симптоматична терапия при инфекции, съпроводени с възпалено гърло. Тогава нестероидните противовъзпалителни лекарства намаляват болката.

    Флуконазол е широкоспектърен антимикотичен антибиотик, който има способността да увеличава възможността да пропускане през клетъчната мембрана и да пресира размножаването и растежа на възбудителите. Той има противогъбично въздействие и се използва за различни по рода си инфекции, предизвикани от гъбички, които поразяват устата, гърлото, хранопровода, белите дробове, пикочния мехур, половите органи и на кръвта. Използва се за профилактика срещу инфекции при намален имунитет, антиракова терапия, трансплантация на костен мозък и СПИН.

    Използването на антибиотици за самолечение е много опасно. Дори и лекарите често назначават лечение под контрола на редица изследвания и контролирайки ефекта от лечението. Статията е с информативна цел и няма намерението да съдейства за провеждането на самостоятелен избор на лечение.